Проблемът със замърсяването на градовете е проблем от световен мащаб. В последните години редица градове и държави прилагат различни мерки в борбата с мръсния въздух.
Може би най-големи усилия в тази насока полагат европейските градове, където нивата на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ), като цяло е в пъти по-ниско от най-мръсните градове в света.
По данни на престижното издание „Гардиън“, в което са комбинирани различни показатели – например нива на ФЧП с размери над 2.5 (PM2.5) микромилиметра за частица, най-мръсен въздух дишат жителите на иранският град Забол – индекс 216.
В Европа замърсяването е далеч по-малко, но в много градове то е над-допустимите норми, което вреди на здравето. Съседна Македония е водач в тази негативна ранклиста, като за най-мръсен град в Европа е посочен Тетово – индекс 91, докато Скопие се движи около 70. Най-замърсеният град у нас, според данните е Димитровград – индекс 42, а като цяло за България – индекс 30.2.
Прави впечатление, че жителите на държавите и градовете от бившият Соц Блок в Европа дишат по-мръсен въздух от жителите на по-развитите западни държави. Например унгарците са в средата на таблицата с индекс 22.7, докато отличници са шведите с индекс 5.9 на замърсяване с ФПЧ.
Какво се прави за разрешаване, или минимизиране на проблема? В последните 3-4 години различните градове действат по различни начини с оглед на ситуацията. Например Париж претърпя период на замърсяване, най-високо за града в последното десетилетие. В този случай властите взеха решение за ограничаване броя на разрешените автомобили по пътищата и въведоха безплатен обществен транспорт. Същевременно кмета на френската столица – Ан Идалго се присъедини към колегите си от Мадрид, Атина и Мексико сити, и общият им план до 2025 г. да се забрани движението на дизелови автомобили.
В същото време във Великобритания (държавата с най-мръсен въздух сред западно-европейските такива) продължават да се предлагат данъчни облекчения, които ефективно насърчават използването на дизелово гориво, тъй като се предполага, че то произвежда по-малко въглероден диоксид, отколкото бензина. В тази връзка движението „Медици срещу дизела“, настояха за по-строги мерки от страна на правителството, като иронично им заявиха, че „ако целта е да правите нещо, което ефективно ще доставя токсични вещества в белите дробове на хората , не бихте могли да измислите нищо по-добро“.
Градовете по света се сблъскват с проблеми, подобни на тези в Лондон. Някои от тях предприемат по-агресивни мерки, други – не толкова, но като цяло общият им опит показва, че съгласуваните стъпки за подобряване на качеството на въздуха действат, и спасяват животи.
В различни градове, например Лондон, се следи в реално време за нивата на ФЧП (по автобусни спирки, метростанции и крайпътни пунктове), като съответните служби се грижат хората редовно и акуратно да получават информация за състоянието на въздуха, като същевременно на гражданите се дават и полезни съвети.
София се опитва да върви по тези стъпки, както знаем – дават се средства за закупуване на екологични превозни средства за градският транспорт, въведе се Система за ранно прогнозиране на замърсяването (която към момента не се представя на ниво) и пр.
Берлин е забележителен пример за ефикасна борба със замърсяването. Там се въведоха строги мерки срещу тежкотоварните камиони, градският транспорт бе изцяло реновиран (поставиха се качествени катализатори, заложи се на повече еко транспорт и др.), и в резултат на това, само за 2-3 години използването на градския транспорт се увеличи чувствително, а замърсяването с ФЧП намаля с около 70%.
Полският град Краков е на другата плоскост – един от силно замърсените градове в Европа. Поради тази причина там се взе решение за възбрана на използването на твърди горива за битови нужди, което трябва да влезе в сила през 2019 г.
Анализ изготвен в Ню Йорк е установил, че само 1% от сградите отопляващи се на твърдо гориво, замърсяват въздуха повече, отколкото целият автомобилен парк на града.
Лос Анджелис, градът, в който манията по ретро-автомобилите е огромна, също се стреми да подобри състоянието на въздуха. Въпреки, че столицата на хазарта все още е един от най-замърсените градове в САЩ, през последните години е постигнал голям напредък, като далеч назад са останали времената от 60-те и 70-те години, когато според думите на Джо Льо – президент на Коалиция за чист въздух в Калифорния: „не можехте да излезете навън, не можехте да дишате“.
Дори Китай, чийто убийствен въздух, който според Световната здравна организация е причинил смъртта на повече от милион души през 2012 г., започна борба с проблема. Пекин въведе ограничение на регистрационните номера, за да намали броя на автомобилите и започна да регулира маршрутите на най-старите и най-замърсяващи превозни средства, в ситуации на високи нива на ФЧП. Но по-голямата стъпка е, че правителството отпусна милиарди долари за вятърна и слънчева енергия и планира да стане най-големият инвеститор в света на възобновяемата енергия. Длъжностните лица дори са започнали да отменят плановете си за нови електроцентрали, работещи с въглища – полезен ход рефлектиращ върху здравето на жителите на китайските градове, както и за планетата, като цяло.
В Индия положението е дори по-критично, отколкото в Китай (20 индийски града са в ТОП 20 за най-замърсените градове в света) и месните власти не правят много по въпроса. Имаше много правителствени обещания, взаимни обвинения между правителството и Конгреса на Индия, но без реални, позитивни за хората и за чистотата на въздуха последици. В края на 2016 г. в 20-милионната столица Делхи бе регистрирано най-голямото замърсяване за последните 17 години, което по спешност принуди властите да затворят, временно, захранвана с въглища елетроцентрала, бяха спряни всички строително-ремонтни дейности и бяха изключени множество дизелови генератори на територията на града. Все пак трябва да се отбележи, че властите започнаха да признават и да работят по проблема – в края на миналата година правителството сключи сделка с автомобилният гигант ТАТА Моторс, за постепенно въвеждане на нискобюджетни мини-електромобили. Както и знаковото затваряне на 1800 училища в продължение на три дни, след като нивата на замърсяване с фини прахови частици скочиха до 28 пъти над препоръчителният максимум.
Иран, където както споменахме се намира най-мръсният град в света, последва индийският пример и също, масово, затвори учебни заведения след като официални лица обявиха, че облак от тежък смог е причинил смъртта на 412 души в рамките на 23 дни.
„И така, какво е да живееш в град, където въздухът не те разболява? На този въпрос, германецът Аксел Фридрих, бивш ръководител на транспорта към Федералната агенция по околна среда, и съветник на правителствени и застъпнически организации, отговаря през смях: „това в хубаво“, и добавя, че кварталът му в югозападния квартал на Берлин е един от най-чистите. – „Качеството на въздуха е все едно съм сред природата.“