Категория: Блог

Ще ви предоставим една история от прибалтийската държава Литва, история която не е толкова далеч от положението в България

 

Литва планира да построи още инсталации за изгаряне на отпадъци, което според правителството ще намали сметките за енергия.

Но депутати и неправителствените организации се опасяват, че с появата на нови инсталации ще се намали количеството рециклирани отпадъци.

Според данни на Евростат за 2015 г. смесените битови отпадъци в страната, които се изпращат към депата за рециклиране са били с 6% по-малко.

От друга страна общото количество на рециклираните и компостирани такива се е увеличило с повече от 10%, а изгарянето на боклука за енергия с цели 32%.

Плановете на правителството са да се направи още една инсталация за изгаряне в столицата Вилнюс, която ще е само за битови отпадъци. Друга ще се построи в град Каунас, като в нея ще се унищожават отпадъчни биогорива, води и промишлени отпадъци. Така ще се осигури по-евтина енергия и топлоподаване, като същевременно ще се намалят разходите за управление на отпадъците.

Притесненията на латвийските депутати са, че правителството им не взема предвид статистиката за количеството на отпадъците. Затова депутатите смятат, че всичките три завода за горенето няма да могат да работят с пълния си капацитет.

„Опасенията ни са, че ако правителството инвестира в тези допълнителни депа за изгаряне, то това ще намали стимула за рециклиране на отпадъчните продукти“, казва за Вирджилиус Подерис – енергиен експерт в литовския парламент.

Всяка година количеството на смесените битови отпадъци в страната е около 1.3 милиарда тона. Рамковата директива на ЕС за отпадъците, която понастоящем се договаря в тристранни разговори между трите основни институции, цели до 2030 г. рециклирането на битовите отпадъци да достигне 65% от общото им количество.

Това означава, че след сортирането им от тези 1,3 милиарда тона ще останат 455 000 тона, но според правителствения план капацитетът за изгаряне на смесени битови отпадъци ще бъде около 540 000 тона.

Т.е. с 85 000 тона смесени битови отпадъци по-малко от капацитета на съоръженията за изгаряне. В допълнение и населението на държавата намалява, което води до по-ниски нива отпадъци за в бъдеще.

Lietuvos energija, държавен енергиен доставчик, който инвестира в новите централи заедно с финландската компания Fortum, заяви, че този недостиг може да се компенсира чрез изгаряне на търговски отпадъци.

Според преценката на представител от Fortum всяка година в Литва се произвеждат между 15 000 и 200 000 тона търговски отпадъци подходящи за изгаряне.

Местните депутати и екологични неправителствени организации не приемат това твърдение и смятат, че няма достатъчно такива отпадъци.

Така например фабриките за преработка на дървесина сами горят отпадъчния си материал, а остатъчният такъв се използва в затворен производствен цикъл. Отделно утайките от отпадъчни води се използват от земеделските производители за торове.

Домантас Трачевичюс от литовската неправителствена организация Circular Economy смята, че: „Изграждането на три съоръжения за изгаряне на отпадъци в Литва би застрашило целите на страната за увеличаване на рециклирането“.

Той даде за пример Естония и Швеция – две страни, които са увеличили отпадъците, които се изгарят за производство на енергия, а това е намалило процента на компостиране и рециклирането им.

В случай на недостиг на отпадъци за горене, от компанията Fortum твърдят, че винаги може да се горят биогорива или дървесни пелети, нещо, което вече е било направено в завода, който в момента работи в Клапейда, Литва.

Но този сценарий е малко вероятен според тях, защото ето какво добавят от компанията: „Ако имаше добра и ефективна система за управление на отпадъците, ако можеше да се сортират 400 или 500 тона битови отпадъци за изгаряне – това би било чудо“.

Друга опция е да се внасят отпадъци от чужбина, както правят много държави от ЕС – но литовското законодателство забранява това.

През 2015 г. във фабриката си в Клапейда Furtum изгори 3000 тона несортирани отпадъци от Ирландия. Това предизвика разследване в резултат на което дружеството прекрати договора с вносителя, като и до момента продължават да се водят съдебни дела.

„Законът в Литва е малко странен. Той позволява вноса, но не позволява да се изхвърлят тези отпадъци в сметищата, нито да се изгарят или да се рециклират „, заяви по този повод говорител на компанията.

Вносът на отпадъци противоречи и на „принципа на близост“ от рамката на ЕС за управление на отпадъците, според което те следва да се третират възможно най-близо до мястото, където се произвеждат.

Още през 2013 г. от Fortum са посъветвали литовското министерство на околната среда, че вноса на отпадъци „би бил осъществим“ съгласно действащите закони и че е необходимо те да се третират икономически ефективно.

„Винаги казваме, че нямаме проблеми със свободното движение на RDF (гориво, произведено от битови отпадъци) между държавите. Понякога е много по-ефективно да го изгорите“ , добавят от компанията.

Директивата за възобновяемата енергия в момента се предоговаря. Депутатите в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните включиха изменение, чрез което смесените битови отпадъци ще бъдат изключени от субсидиране за възобновяема енергия и въведе предпазни мерки, които да гарантират, че нищо което може да бъде повторно използвано или рециклирано, няма да бъде изгорено за производство на енергия.

Тротоарите на бъдещето могат да бъдат покрити със соларни панели и чистата енергия, която генерират, може да задвижва електрически автомобили. Преди време унгарската компания Platio вгради соларен панел в пешеходна зона, при станция за зареждане на електромобили, в Будапеща. Панелът е с площ от 50 квадратни фута (около 4,65 кв. м) и е изработен от рециклирана пластмаса.

Platio инсталира и соларна система от 720 вата (Wp) в едно от съоръженията на логистичната компания за недвижими имоти Prologis. Съоснователят на Platio Миклош Илиеш заяви, че времето за поставяне на системата е отнело само един ден. Когато чистата енергия, идваща от панела в паважа не се използва за зареждане на автомобили, се ползва за захранване на офис сграда наблизо.

Илиш добавя: „Тъй като е-мобилността се разпространява с много бързи темпове, необходимостта от повече енергия също нараства. Местните, независими възобновяеми енергийни източници могат да допълват или дори да децентрализират мрежата за комунални услуги.“

Соларните плочки на Platio интегрират соларни клетки в земята, като хората могат да преминават върху панелите така, както се разхождат и по обикновен тротоар. Това прави иновацията на Platio ненатрапчива в градската среда.

От компанията твърдят, че техният продукт не се нуждае от специална основа, като технологията може да бъде подобрявана и да става все по-функционална. След поставянето на соларните панели, от Platio предлагат техническа поддръжка на съоръженията.

В прессъобщение от фирмата казаха следното : „Разработчиците на Platio искат да демонстрират, че соларните панели вградени в тротоарни и други площи могат да се превърнат в огромни соларни пешеходни зони, като може да се постигне производството на електроенергия в големи мащаби, без да се променя градския пейзаж“.

Соларните системи на Platio са приложени и в тротоарни зони в Казахстан, както и в понтони в Швеция. Освен това те имат поставени и „умни пейки“ в Будапеща, където например гражданите могат да зареждат мобилните си телефони посредством USB портове, вградени във въпросните пейки.

В наши дни, за да определиш един град като „умен“ не е достатъчно да разполага само с високоскоростен интернет.

Длъжностните лица по света разглеждат всички видове данни – за автомобилния трафик, нивото на замърсяване и употребата на енергия, за да направят градовете си по-безопасни, по-здравословни и по-ефективни. Определението за умен град вече е широко понятие, включващо екологичната устойчивост, комфортно и надеждно транзитно преминаване, лесен достъп до образование и местна икономика, в която бизнесът е насочен към търсенето на нови технологии.

Въпреки че звучи примамливо да направим градовете си по-умни, някои моралисти изразяват опасенията си, че с бързото развитие на технологиите, на гражданите ще им бъде все по-трудно да запазват неприкосновеността на личния си живот.

Компанията EasyPark Group, специализирана към проследяването и предоставянето на услуги за интелигентно паркиране, представи класацията си за най-умните през 2017 г. и най-добре подготвени за бъдещето градове.

Интелигентното паркиране е методология, която съчетава технологиите и иновациите в областта на човешките ресурси, с цел да се използва колкото се може по-малко гориво за колите, време и пространство, като целта е постигане на по-бързо, по-лесно и по-компактно паркиране на автомобилите.

„Открихме, че един такъв град трябва да бъде добре дигитализиран – преди всичко да разполага с 4G мрежа и изобилие от свободни горещи точки за достъп до Wi-Fi мрежи, като използването на смартфони да бъде наситено. Транспортът и мобилността в града трябва да се осъществява чрез ползването на интелигентно паркиране и чрез мобилни приложения за споделяне на автомобили. Умният град трябва да има устойчива стратегия за развитие, фокусирана към използването на екологична енергия и загриженост за околната среда. И като допълнение, трябва да разполага с лесен достъп до онлайн услуги, предоставяни от властите, както и това, самите граждани да бъдат отговорни към собствения си град“, пише в доклада на EasyPark Group.

В класацията си компанията е направила анализ на 500 града от цял свят, като е взела под внимание 18 различни показателя, включително обществения транспорт, използването на екологична енергия, нивото на образованието, броя на свободните Wi-Fi мрежи, онлайн достъп до услуги, наличието на отпадъци, опазването на околната среда и др. За изготвянето на класацията екипът на EasyPark Group се е допитал и до мненията на над 20 000 журналисти, занимаващи се с технологии и градско планиране.

Ето и класацията:

10. Мелбърн, Австралия получава перфектна оценка за своята 4G мрежа. В Австралия скоростта на мобилния интернет е 47,49 мегабита в секунда, доказано въз основа на милиони тестове, проведени през октомври 2017 г.

9. Женева, Швейцария отдаваща приоритет на подобряването на енергийната инфраструктура в сградите и обществения транспорт. До 2020 г. Женева планира да намали емисиите на въглероден диоксид в града с 21 % под нивата от 2005 г.

8. Амстердам, Холандия с успешните стартъп инкубаторски програми като StartupDelta и StartupAmsterdam. Това са инициативи за подобряването на цялостната екосистема в града, насочени към бизнеса, образованието, технологиите и др.

7. Сан Франциско, Калифорния с множеството си стартъп програми.

6. Токио, Япония – железопътната система в града обхваща над 100 линии, която на годишна база се ползва от около 14 милиарда пътници.

5. Бостън, Масачузетс попада в класацията поради ареала на метрото обхващаш Бостън и престижните си учебни заведения, като Харвард и MIT, които водят Световната класация на университетите за 2018 г.

4. Цюрих, Швейцария с градоустройствения си план за голям процент зелени площи.

3. В Стокхолм, Швеция голяма част от превозните средства на обществения транспорт се задвижват от екологично чиста енергия. А възобновяемите енергийни източници в Швеция съставляват 52 % от производството на енергия в страната.

2. Сингапур разполага с една от най-ефикасните обществени транспортни мрежи в света, според проучване на Сименс.

1. Копенхаген, Дания може да се похвали със здравословна екосреда, голям брой Wi-fi мрежи и сравнително нисък автомобилен трафик. Градът също така инвестира в екоенергия, като намеренията им са до 2025 година Копенхаген да е на 100 % чист от въглеродни емисии.

Промяната е нещо много хубаво, особено когато действа в световен мащаб. Може ли, обаче, едно простичко удоволствие да има подобно глобално въздействие? Разбира се, че да. За да промени света, карането на колело трябва да спре да се възприема като спорт, хоби или начин на живот.

Хората трябва да започнат да гледат с „икономически” поглед на велосипеда, а именно – като евтино, удобно и бързо средство за придвижване, което междудругото ни помага да поддържаме форма. От значение са и промените в нагласата на населението, както и тези, свързани с инфраструктурата на съответното населено място. Естествено, необходима е и усилената работа на транспортните системи за велосипеди – инвестиции, планиране, пространство, ограничено от това на останалите превозни средства, както и добрата воля на политиците.

Има хора, които гледат скептично на идеята за глобалния ефект, който велосипедът може да има върху света. Може би те са или прекалено мързеливи, или тясноскроени, тъй като едно лесно и кратко обобщение на ползите от карането на колело, показва точно обратното.

Велосипедът и човешкото здраве

Доста хора отказват да се качат на колело, защото според тях това е много опасно. Със сигурност, всяко нещо, част от нашето съществуване крие малък или по-голям риск. Ако се консултираме със специалисти и статистики, обаче, ще видим, че стоенето пред телевизора по цял ден е не по-малко, та дори и по-вредно за нашето здраве. Така че, мили мои, дерзайте и опознавайте уличките на своя град по възможно най-приятния начин, защото без съмнение ще откриете много интересни неща, които иначе бихте подминали съвсем несъзнателно.

Велосипедът и намаляването на смъртните случаи по пътищата

За съжаление, в Англия и Северна Америка колоезденето е по-опасно, отколкото трябва да бъде, поради недобрата инфраструктура за велосипедисти и множеството моторни превозни средства, които не подхождат с особен толеранс към тях. Надяваме се управляващите да се вземат в ръце и да поработят над този проблем, разглеждайки го като необходимост от подобрение на обществената безопасност.
Велосипедите имат силата да направят света и хората в него по-добри. Те са перфектният начин да стигнете бързо до желаната дестинация, наслаждавайки се на всеки детайл от заобикалящата ви среда – усмивките на играещите наоколо малчугани, изграждането на нови сгради и съживяването на стари такива, поздрава на съседа отсреща или красивия залез, бележещ поредния отминал ден.

Автор: Христина Сулемезова

Интересно е как местата за живеене се обединяват в едно цяло – големият град. В книгата си „Бунтовнически градове“ Дейвид Харви пише: „Изграждайки града, човек изгражда себе си“ и „въпросът, какъв град искаме, не може да бъде разделен от въпроса, какви хора искаме да бъдем“.

Затова и в статията, ще хвърлим поглед, върху някои от най-добрите проекти, целящи подобряване на градската среда.

В градоустройствените проекти трябва да се отбележи, че има няколко задължителни обстоятелства, върху които трябва да се наблегне. В това отношение, нещата не се случват от нищото, и всяка една от тези идеи, които, ще разгледаме, е стъпила върху някаква основа.

Най-добрите градоустройствени проекти в Света

1. Визия, изградена върху миналото – Офенбахер Хафен

Бившите индустриални обекти в един град, често се считат за черни дупки, които човек не би желал да посети. Промишленото пристанище във Франкфурт, Германия, което преди години беше известно, като едно мръсно петно върху лицето на града, сега се е превърнало в екологична крайбрежна ивица и е страхотен пример за визия и изпълнение, целящи да превърнат в по-красиво и приятно мястото, в което живеем. Проекта въплащава историята на Франфкурт и добавя характерност на ареала, като се преоткрива загубената връзка между пристанището и града.

2. Силна връзка с природата – градската ферма в Ландгарб Сити

Различни градски проекти включват ландшафта, като част от техните проекти, но този случай в Шенжен, Хонг Конг е малко-по различен и използва това на съвсем друго ниво. Обществената градска ферма в сърцето на мегополиса ни призовава да погледнем по друг начин на това, как могат да изглеждат нашите градове. Фермата е изградена на пропорциоанлен принцип спрямо населението на града, като ни показва и, какво количество земя е необходима за производстото на продуктите за прехрана. Освен това спомага за развитието на селското стопанство.

3. Пристанището в Тел Авив

Когато красивото е в синхрон с практичното
Финансовата страна на даден проект винаги е достатъчно важна. Визията трябва да се срещне и разбере, образно казано, с икономиката, да се намери баланса и разбирателство по между им, за да се осъществи начинанието. Пристанището Тел Авив в Израел отговаря не само на изискванията и необходимостите на посетителите, но е издържано и от икономическа гледна точка. Направено е с вкус и колаборацията между класическото и модерното, придават на мястото усещането за минималистичност и простор.

4. Удобства събрани на едно място – Клайд Уорън Парк
Големият немски философ Рудолф Хайдегер веднъж е казал – „местата, заедно съставляват пространството, а отличителният им характер е в това те да бъдат събирани и обединявани, образувайки общото цяло“. Клайд Уорън Парк в Далас, Тексас е много добър пример за това. Това е един градски парк изграден директно върху съществуваща магистрала, и беше добре незабавно приет от хората, тъй като им предоставя възможностите за мобилност и удобство. Мястото разполага с детски воден парк, читалня, ресторант и дори тревни площи.

5. Мадрид Рио – изтънчено и със стил

Местата, които имат силата да те удивляват всеки път, когато ги видиш са особено привлекателни. Един страхотен дизайн има способността да ви изненадва отново и отново. Такъв е случаят с проекта Мадрид Рио, където между другото испанският национален отбор по футбол отпразнува спечелването на световната си титла през 2010 г. Пешеходни пътеки, паркове с дървета и зеленина, усещането за свобода и пространство са само някои от разнообразните преживявания, които човек може да изпита. И независимо, че проекта е доста мащабен, в изпълнението му е отдадено нужното внимание на всеки един детайл, което го прави привлекателен за посетителите, всеки ден, по всяко време.

6. Как да комбинираме добре – А‘бекет Ърбън Скуеър

Големи мислители като Джейн Джейкъб винаги са казвали, че за да бъде страхотен един голям квартал, е необходимо да притежява смесица от свободни пространства, атмосфера и и различни култури. А‘бекет ърбън скуеър в Мелбърн, Австралия представлява точно това. Едно празно и изоставане пространство е трансформирано в красива площадка, която позволява на хората да се събират, за да починат, да спортуват, или просто да поприказват. И определено вкася живец в квартала. Фактът, че повечето от ектериора е лесно демонтируем, създава възможността за гъвкавост и прави мястото, още по-удобно за хората.

7. За на хората, а не за колите – Площад Република в Париж

Париж, отскоро е водещ град в популяризирането на удобни за ползване пространства. Чрез този проект можем да се видим, как едно от най-натоварените и ключови места в града се превърна в прекрасно място. С минимални промени, но с голямо вглеждане в детайла и правилно изпълнение в момента площада е място за хората, а не за автомобилите. Един голям площад, който предлага на парижани и на гостите на града по-добри възможности за активност и житейска наслада.

8. Със съзнание за екологичното – Каналът ГонГе в Сеул.

Магистралите в един град, са едни от най-проблемните за планировка и реализация и често не са изпълнение добре. Изграждането на тези структури в градовете ни не е помогнало за намаляване на движението по пътищата, но е създало влошаване на околната среда и заплаха за живота на жителите. И така, какво може да се направи? Разнообразяването и красивото идват на помощ. Канала ГонГе в столицата на Южна Корея – Сеул е един отличен пример за това. Това е един от любимите ни проекти, който изцяло превърна градската магистрала в оживена пешеходна зона. Не само създаде пространство за хората, но и върна красотата и достойнствата на съществуващия воден канал.

9. Справедливо и приобщаващо – Мариялайфштрассе, Виена
Мариялайфштрассе се оказва един от най-добрите примери за това как един градски дизайн може да включва всичко в себе си. От район, което не оставяше място за минувачите, то стана такова, в което и пешеходците и превозните стредства си споделят пространството. Жителите на квартала допринесоха за процеса на проектиране, като споделиха и своите идеи и виждания. Това наистина е страхотно и било добра практика в много отношения. Както местните жители, така и туристите възприемат района като духа н Виена и го наричат такъв, каквото би трябвало да бъде. Там могат да се видят хора от най-различни етноси и култури, и всички те изглеждат изпълнение със жизненост.

10. „Умни градове“, а защ не „Щастливи градове“? – Брайтън, Великобритания
Възгледът „Умен Град (Smart City)“ се е превърнал във фикс идея в наши дни. Но архитектите от Gehl ни показват, колко по-важно нещо е създаването на щастливи градове. Може да се почудите, какво пък ли е „щастлив град“? Това е град, в който хората не просто са принудени да живеят, а искат да бъдат там, град, който предлага на жителите си възможностите да се чувстват доволни и щастливи. Този проект осъществен в Брайтън създава място за всеки един човек, пространство, което задоволява нуждите и желанията на хората, които го обитават. Архитекта Тейлър Стелпънтън пише в статия по въпроса – „“86% от гражданите на Брайтън биха искали да видят в града си повече райони, като този.

Тези 10 проекта са чудесни примери за градска архитектура, макар да са различни, всеки от тях е насочен към човека, към подобряване на средата за живот, към красивото, практичното и иновативното. Това е изключително важен контекст, който би трябвало да е водещ за всеки архитект или градоустройствен план.

Новият девиз в градският дизайн трябва да бъде „от хората – за хората“.