Ще ви предоставим една история от прибалтийската държава Литва, история която не е толкова далеч от положението в България
Литва планира да построи още инсталации за изгаряне на отпадъци, което според правителството ще намали сметките за енергия.
Но депутати и неправителствените организации се опасяват, че с появата на нови инсталации ще се намали количеството рециклирани отпадъци.
Според данни на Евростат за 2015 г. смесените битови отпадъци в страната, които се изпращат към депата за рециклиране са били с 6% по-малко.
От друга страна общото количество на рециклираните и компостирани такива се е увеличило с повече от 10%, а изгарянето на боклука за енергия с цели 32%.
Плановете на правителството са да се направи още една инсталация за изгаряне в столицата Вилнюс, която ще е само за битови отпадъци. Друга ще се построи в град Каунас, като в нея ще се унищожават отпадъчни биогорива, води и промишлени отпадъци. Така ще се осигури по-евтина енергия и топлоподаване, като същевременно ще се намалят разходите за управление на отпадъците.
Притесненията на латвийските депутати са, че правителството им не взема предвид статистиката за количеството на отпадъците. Затова депутатите смятат, че всичките три завода за горенето няма да могат да работят с пълния си капацитет.
„Опасенията ни са, че ако правителството инвестира в тези допълнителни депа за изгаряне, то това ще намали стимула за рециклиране на отпадъчните продукти“, казва за Вирджилиус Подерис – енергиен експерт в литовския парламент.
Всяка година количеството на смесените битови отпадъци в страната е около 1.3 милиарда тона. Рамковата директива на ЕС за отпадъците, която понастоящем се договаря в тристранни разговори между трите основни институции, цели до 2030 г. рециклирането на битовите отпадъци да достигне 65% от общото им количество.
Това означава, че след сортирането им от тези 1,3 милиарда тона ще останат 455 000 тона, но според правителствения план капацитетът за изгаряне на смесени битови отпадъци ще бъде около 540 000 тона.
Т.е. с 85 000 тона смесени битови отпадъци по-малко от капацитета на съоръженията за изгаряне. В допълнение и населението на държавата намалява, което води до по-ниски нива отпадъци за в бъдеще.
Lietuvos energija, държавен енергиен доставчик, който инвестира в новите централи заедно с финландската компания Fortum, заяви, че този недостиг може да се компенсира чрез изгаряне на търговски отпадъци.
Според преценката на представител от Fortum всяка година в Литва се произвеждат между 15 000 и 200 000 тона търговски отпадъци подходящи за изгаряне.
Местните депутати и екологични неправителствени организации не приемат това твърдение и смятат, че няма достатъчно такива отпадъци.
Така например фабриките за преработка на дървесина сами горят отпадъчния си материал, а остатъчният такъв се използва в затворен производствен цикъл. Отделно утайките от отпадъчни води се използват от земеделските производители за торове.
Домантас Трачевичюс от литовската неправителствена организация Circular Economy смята, че: „Изграждането на три съоръжения за изгаряне на отпадъци в Литва би застрашило целите на страната за увеличаване на рециклирането“.
Той даде за пример Естония и Швеция – две страни, които са увеличили отпадъците, които се изгарят за производство на енергия, а това е намалило процента на компостиране и рециклирането им.
В случай на недостиг на отпадъци за горене, от компанията Fortum твърдят, че винаги може да се горят биогорива или дървесни пелети, нещо, което вече е било направено в завода, който в момента работи в Клапейда, Литва.
Но този сценарий е малко вероятен според тях, защото ето какво добавят от компанията: „Ако имаше добра и ефективна система за управление на отпадъците, ако можеше да се сортират 400 или 500 тона битови отпадъци за изгаряне – това би било чудо“.
Друга опция е да се внасят отпадъци от чужбина, както правят много държави от ЕС – но литовското законодателство забранява това.
През 2015 г. във фабриката си в Клапейда Furtum изгори 3000 тона несортирани отпадъци от Ирландия. Това предизвика разследване в резултат на което дружеството прекрати договора с вносителя, като и до момента продължават да се водят съдебни дела.
„Законът в Литва е малко странен. Той позволява вноса, но не позволява да се изхвърлят тези отпадъци в сметищата, нито да се изгарят или да се рециклират „, заяви по този повод говорител на компанията.
Вносът на отпадъци противоречи и на „принципа на близост“ от рамката на ЕС за управление на отпадъците, според което те следва да се третират възможно най-близо до мястото, където се произвеждат.
Още през 2013 г. от Fortum са посъветвали литовското министерство на околната среда, че вноса на отпадъци „би бил осъществим“ съгласно действащите закони и че е необходимо те да се третират икономически ефективно.
„Винаги казваме, че нямаме проблеми със свободното движение на RDF (гориво, произведено от битови отпадъци) между държавите. Понякога е много по-ефективно да го изгорите“ , добавят от компанията.
Директивата за възобновяемата енергия в момента се предоговаря. Депутатите в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните включиха изменение, чрез което смесените битови отпадъци ще бъдат изключени от субсидиране за възобновяема енергия и въведе предпазни мерки, които да гарантират, че нищо което може да бъде повторно използвано или рециклирано, няма да бъде изгорено за производство на енергия.